Кафето е вкусно. Особено първата глътка сутрин.
Но след него винаги остава нещо. Горчив, тежък вкус, който не изчезва нито след чаша вода, нито след половин час. Ти почти не го усещаш. Свикнал си.
Другите обаче го усещат. Колегата на срещата. Човекът до теб в асансьора. Детето, което те прегръща сутрин. Никой не казва нищо. Просто се отдръпват половин крачка.
Това, което за теб е вкусно, за хората около теб е миризма.
Матчата е чай, не кафе. Вкусът ѝ е лек и мек, с нотка ванилия, и не остава тежък след последната глътка. Говориш отблизо, смееш се, прегръщаш. И не мислиш за дъвка.